ПРИШЕЛЕЦЪТ

Разказ

Изведнъж телефонът на масата в офиса тревожно звънна и всички се стреснаха. Погледите вкупом се отправиха към сребърното огледало в очакване на космическия гост. Порталът се отвори и в стаята скочи един двуметров Вентилатор, жител на планетата Вятър. Той се поклони на всички и с метален глас изрече:

- Ако искате да ви предоставим търсения от космическата полиция Пришълец, трябва да ни дадете орнаментите от Захарната, Маслинената и Еклеровата планета. Не питайте защо, макар че вие от НАСА искате винаги всичко да знаете.

- В голяма грешка сте, господин Вентилатор, тук в този офис работят многоуважавани учени от Българската академия на науките.  Ще ви предоставим исканите орнаменти след 10 минути, ако ги поръчаме веднага в кварталната пицария. А вие кога ще ни предоставите Пришълеца?

- Не, не, вие сте в голяма грешка, понеже трите орнамента се намират в специални трезори на трите планети, а вие искате да ни дадете някакви евтини имитации.

- Успокойте се, г-н Вентилатор. Пътуването Ви през Вселената вероятно ви е уморило. Предлагаме Ви обяд и почивка, а ние ще открием и доставим вашите три орнамента до довечера. Надяваме се дотогава да получим и Пришълеца, когото издирваме вече 20 години.

- Благодаря! Ще се възползвам от предложението ви. Последния път ми поднесохте печени чушки с чесън и нямам търпение да ги опитам отново.

Пришълецът излезе в компанията на г-жа Северинова, а учените се събраха на кръглата маса, където решаваха най-важните въпроси на планетата. Те много добре знаеха защо бяха нужни трите орнамента на г-н Вентилатор –понеже съдържаха ключовете и тайните кодове на трите планети, чрез които можеха да произведат спътници, подобни на главните планети. Но това не биваше да става без съгласието на правителствата.

Затова директорът на БАН – г-н Белоглавов откри заседанието.

- Ще трябва да осъществим контакт с г-жа Карамелена Капка от Захарната планета. Моля, включете видео връзката.

Г-н Технократов включи системите за видеовръзка и на екрана се показа г-жа Карамелена Капка, която досущ приличаше на къделка розов захарен памук. Тя с наслада отпиваше сок от боровинки на своята платноходка в море от карамел.

- Радвам се да Ви видя, г-н Белоглавов, но сега съм в отпуска и нищо на света не може да ме накара да се занимавам с държавни дела. Искаш ли да изиграем партия шах или един танц ча-ча?

- С удоволствие бих танцувал с Вас, но първо трябва да оцелеем. Г-н Вентилатор пристигна днес при нас с искането на орнамента от Захарната планета. В замяна ще ни предостави вързан Пришълеца, когото търсим вече 20 години.

- Защо му е нашият орнамент? – учуди се г-жа Карамелена Капка.

- Разузнаването донесе, че на Ветровитата планета не могат да виреят никакви земеделски култури, които да служат за храна на многобройните туристи. Затова искат да произведат три спътника, единият от който да е Захарна планета, подобна на вашата. С това искат да разрешат туристическия си проблем.

- О, но това е ужасно! Някакви космически туристи да хрускат като захарен памук нашите прекрасни жители? Това никога няма да го позволя.

На екрана се появи познатата мъгла при всяко прекъсване на видеовръзка. В този момент се чу ужасен трясък – всички обърнаха глави в посока на отсрещния покрив, където се беше сгромолясал стар ръждясал космически кораб от миналия век. От него изскочи президентът на Маслинената планета – г-н Олив, чието зелено сако беше намачкано от неочаквано нескопосаното приземяване.

Той отърси сакото си от праха, оправи очилата си и бодро закрачи към прозореца на изумените професори от БАН. Видимо беше ядосан, защото принудително беше прекъснал почивката си на Карибите и световното първенство по плуване за всички жители на Маслинената планета.

- Винаги така се случва, точно когато изляза в отпуска, Пришелецът ще се погрижи да я прекъсне. От външното министерство на нашата планета съобщиха за кражба на орнамента, който беше пазен дълбоко в недрата на нашата Маслинена планета. И сега има бум на съобщения за произведени маслинени спътници навсякъде из вселената.

Г-н Белоглавов поглади замислено брадата си и каза:

- Това ще да е работа на Пришълеца, абсолютно в негов стил е! Помните ли как преди 20 години имаше бум на спътници на Марулената планета, което доведе до срив на космическата икономика.

Г-н Олив продължи:

- Следите водят до хижата на г-н Белоглавов на Витоша!

Всички погледи се обърнаха по посока на г-н Белоглавов, който се изчерви от притеснение.

- Да не би да искате да кажете, че аз съм откраднал орнаментите и че аз съм Пришълеца? Това не може да е истина!

Изведнъж на екрана за видеовръзка се появи г-жа Ванилов крем, президент на Еклеровата планета. Изглеждаше прекрасно в нейната копринена рокля с огърлица от карамелени лешници. Тя тревожно заговори:

- Предупреждавам ви, че Пришелецът се е приземил на Земята преди половин час. Нашето разузнаване донесе ужасяващи новини – разкрити са тайните му скривалища на Еклеровата планета и файловете с кодовете на орнаментите, с които е имал намерение да произведе нови спътници с непознати досега характеристики. Например, хибриди между Чесновата и Пиперовата планета, с дъх на маслини, еклери и карамел. Той има и скривалище на земята – една прекрасна хижа на Витоша!

Всички погледи отново се обърнаха към г-н Белоглавов.

- Моля ви, не ме гледайте така, нямам нищо общо с тази мистерия! – изчерви се г-н Белоглавов.

- Чушките с чесън са като опиат за Пришълеца – продължи г-жа Ванилов крем, - от космическата здравна лаборатория съобщиха, че той е пристрастен към тях и трябва да се лекува.

- Нека да помислим, кой обича чушки с чесън? И желае орнаментите от трите планети – Еклеровата, Маслинената и Захарната планета?

- Г-н Вентилатор! Значи той е Пришълецът! – извикаха вкупом всички.

– Жителите на неговата планета, когато са включени в космическия ток, са способни са издухат спътници и до най-отдалечената планета във Вселената. Точно това се случва пред очите ни – допълни г-жа Ванилов крем.

- Да го арестуваме! – извикаха вкупом г-н Белоглавов, г-н Олив и всички учени от БАН и се отправиха към съседната пицария.

Елица Велкова, 6 кл., Филиал ГЕО МИЛЕВ

Разказът е написан по време на ЛЯТНОТО ОНЛАЙН УЧИЛИЩЕ

в УЧЕБЕН ЦЕНТЪР „АДИВА“, София, 

под ръководството на Маргарита Друмева


« Назад към всички публикации